Макар да стъпва върху историческите факти около атентата от 16 април 1925 година, романът „Диво вино” на Димитър Шумналиев категорично излиза извън техните граници и се разгръща в мащабна картина на човешки характери, отношения, нагласи и действия, като включва множество привидно странични герои и детайли, които се оказват ключови и обогатяват разказа емоционално. В него в най-висока степен се разкрива майсторството на Димитър Шумналиев да съчетае историческа достоверност, увлекателен, пълен с обрати сюжет, необикновени характери, фини детайли, естествен диалог, богат цветен език. Въображението му няма граници. Хора, природа и предмети съществуват и действат в симбиоза, потопени в почти магична среда, според невероятни, но звучащи напълно логично закони.  Текстът предизвиква, увлича, провокира и колкото и невероятно да звучи на моменти, остава естетически цялостен.